Не всеки труден ден е лош ден

И сега имам кофти дни.

Дни, в които нещо в работата ме изнервя. Някой ме ядосва. Нещо, което съм планирал, не става. Или просто съм станал накриво и още от сутринта всичко ме дразни.

Това не се е променило, защото съм спрял да пия.

И май точно това е едно от нещата, които човек трябва да приеме.

Когато започнах да работя по програмата, постепенно започнах да гледам повече себе си.

Как реагирам.

Защо се ядосвам.

Къде аз съм сгрешил.

Къде се опитвам да променя нещо, което изобщо не зависи от мен.

Това много ми помогна.

Но не означава, че от един момент нататък всичко започва да ти е наред.

Пак има проблеми.

Пак има хора, които могат да те изкарат от нерви.

Пак има дни, в които нищо не върви както си го намислил.

И понякога просто си в лошо настроение.

Преди може би щях да чакам да свърши работният ден, да изляза и да пия бири.

Не защото се е случило нещо ужасно.

Просто това беше начинът ми на живот.

Хубав ден, лош ден, скучен ден - вечерта много често завършваше по един и същи начин.

Сега тази част я няма.

И трябва да си изкарам деня такъв, какъвто е.

Понякога мога да направя нещо по въпроса.

Да се обадя на някого. Да отида на сбирка. Да се разходя. Да се захвана с нещо друго. Или просто да спра за малко и да си дам сметка защо всъщност съм толкова ядосан.

Друг път няма какво толкова да правя.

Денят просто е кофти.

И това е.

Не е нужно веднага да търся някакъв голям смисъл в него.

Не означава, че нещо с мен не е наред.

Не означава, че възстановяването ми не върви.

И със сигурност не означава, че утре ще бъде същото.

Това май е едно от нещата, които харесвам в "един ден наведнъж".

Не само защото не трябва да мисля как ще остана трезвен цял живот.

А и защото един лош ден не получава правото да говори от името на всички следващи.

Утре е друг ден.