Битката, която очаквах, не дойде

Едно от нещата, които най-много ме изненадаха, след като спрях да пия, беше, че не ми се пиеше.

Звучи малко странно.

Преди това си представях, че ако някой ден спра, сигурно ще трябва постоянно да се боря със себе си.

Че ще гледам другите как пият и ще ми се пие.

Че ще стискам зъби.

Че ще броя дните и ще се чудя колко още мога да издържа.

При мен не стана така.

След като минах през детокса, желанието за пиене просто го нямаше.

Това ме изненада много.

Не означава, че съм решил, че всичко е приключило и вече нямам проблем.

Напротив.

Продължих със сбирките, със спонсора ми и с работата по програмата.

Просто не водех онази ежедневна битка с алкохола, която предварително си бях представял.

И постепенно започна да се случва нещо друго.

Преди голяма част от деня ми минаваше в чакане.

Отивах на работа, вършех каквото трябва и някъде в главата ми вече беше вечерта.

Кога ще свърши работният ден.

Кога ще изляза.

Кога ще седна да пия бири.

Когато това изчезна, изведнъж се освободи страшно много място.

Не само време.

И в главата ми.

Започнах отново да се интересувам от неща.

Да чета.

Да уча.

Да правя планове.

Да се занимавам с проекти.

Да ми хрумват идеи и вместо да си казвам "някой ден", да започвам да ги правя.

Постепенно се върна едно любопитство, което дълго време си мислех, че просто съм загубил с годините.

Оказа се, че не съм.

И в един момент вече не мислех толкова за това, че не пия.

Имах други неща, за които да мисля.

Не защото съм забравил проблема си.

Не защото смятам, че вече мога да правя каквото си искам.

Просто животът ми започна да се пълни с други неща.

Работа.

Хора.

Сбирки.

Учене.

Идеи.

Проекти.

Нормални ежедневни неща.

И това за мен се оказа една от най-хубавите части на възстановяването.

В началото мислех основно за това как ще живея без алкохол.

Днес много повече ме интересува какво ще направя с живота си без него.

И май точно тук за мен думите "нов живот" започнаха да имат истински смисъл.