Не станах друг човек, когато спрях да пия

Когато спрях да пия, много неща започнаха да се променят.

Но аз не станах изведнъж друг човек.

Пак мога да се ядосам за глупост.

Пак мога да бъда инат.

Пак понякога искам нещата да станат точно както аз съм решил.

Пак отлагам.

Пак греша.

И понякога разбирам, че съм сгрешил чак след като вече съм бил абсолютно убеден, че съм прав.

Това последното е особено приятно. Хаха.

В началото мислех основно за алкохола.

Нормално.

Това беше очевидният проблем.

Но след като пиенето вече го нямаше, започнах малко по малко да виждам и останалото.

И тук програмата започна да става доста по-лична.

Защото е лесно да кажа:

"Този човек ме ядоса."

Малко по-трудно е да се запитам защо точно толкова ме е ядосал.

Лесно е да кажа:

"Той е виновен."

По-трудно е да погледна дали и аз нямам някаква част в цялата история.

А понякога наистина другият е направил нещо, което не ми харесва.

Но дори тогава остава въпросът какво ще направя аз.

Това за мен е голяма част от работата по себе си.

Не да стана човек, който никога не се ядосва.

Не знам дали изобщо искам да познавам такъв човек.

А да започна да виждам какво правя с този яд.

Как говоря.

Как реагирам.

Дали правя ситуацията по-добра или я влошавам още повече.

Същото е и с много други неща.

Страх.

Гордост.

Обиди.

Очаквания към хората.

Желанието да контролирам неща, които очевидно не се интересуват от моите планове.

Тези неща не изчезнаха заедно с алкохола.

Просто вече ги виждам малко по-добре.

Понякога даже бих предпочел да не ги виждам толкова добре.

Но май и това е част от идеята.

За мен трезвеността не се оказа история за това как съм спрял да пия и оттам нататък всичко си е дошло на мястото.

Спирането беше огромна промяна.

Но след него започна друга работа.

Какъв човек искам да бъда, когато вече не мога да обясня всичко с алкохола?

Този въпрос ми се струва много по-интересен.

И отговорът още го пиша.